сряда, 28 април 2010 г.

Усмивки...28-04

Днес, докато се разхождах в парка, чух прекрасно детско гласче. Едно чаровно момиченце пееше песни като истинска народна певица. Тя ме запозна с куклата си, после с братчето си и накрая си направи снимка с баба. Отново не можах да избера кои кадри са най-хубави, но за тези красиви хора отделих място за три снимки. Моята кукла
Моето братче
Баба и аз.
Аз съм на четири годинки.
Езиче
Сестрички
Любопитно
Настроение
И аз съм на четири години.
Мамо, мамо. Този пак ни снима...а.
Ще ме снимаш само, ако дадеш на мама бележка.
Не съм уверен дали идеята ми е много сполучлива. Когато поискам разрешение да ги снимам някой хора или се притесняват или изпитват недоверие. Можеби с основание.
Все пак ще продължа. Това са подарени спомени от Перничанин на Перничани. Просто
искам да си припомним, че само интелигентните хора имат чувство за самоирония и когато видим един на друг и един към друг усмивките си, няма да се притесняваме от вицовете и саркастичните песнички които пускат за нас.
Когато ме видите с фотоапарата през рамо и имате желание, не чакайте да ви попитам
а просто кажете, че искете да ви снимам.







Няма коментари:

Публикуване на коментар