Днес градът беше огласен от весели детски гласове. Направих много красиви снимки, но не можах да избера най-хубавите. Всичките ми харесват. И разбира се. Няма детска усмивка която да не е красива. И отново родителите ме учудиха с разнопосочните си реакций. Едни бяха трогнати и ми благодаряха за предишни снимки които съм направил на децата им. Други бяха резервирани. И с основание. Човек трябва да внимава кой и защо снима децата им. За това ще съм благодарен ако изкажете мнение или дадете предложение как идеята ми децата на Перник да получат от мен като подарък един хубав и направен професионално спомен от детството им. Идеята е, че като видим усмивките си ще повярваме, че в Перник живеем красиви и достойни хора. Като контра-пункт на вицовете които пускат за нас.
Ако, ви е проблем да побликувате мнението си когато ме срещтнете ми кажете дали одобрявате това което правя.