fotoivopuh: Усмивки...04-05

Днес излязох с надежда да уловя възможно най-красивите усмивки които ще ми бъдат подарени. Още в началото обаче се сблъсках с недоверие и дори връждебност. Прибрах апарата в чантата и поседнах на една пейка. Явно, че нещо не съм обмислил добре идеята си. И с основание, хората не биха доверили на всекиго да снима децата им. По едно време един току що проходил красавец концентрира вниманието си върху мен. Правейки неуверени стъпчици, обиколи пейката на която бях седнал, след което се покатери и седна до мен. Бях се "въоръжил" с дългофокосен телеобектив и беше невъзможно да го снимам без да стана от пейката. Срещнах усмихнатия поглед на майката на юнака и нейната добронамереност ми върна увереноста. Направих им няколко снимки. След това нещата потръгнаха и направих няколко кадъра за днещната публикация. Ще се радвам, ако хората с които осъществявам контакт и одобряват това което правя, по някакъв начин да дадът препоръка, забележки или предложения. Разкажете за мен и на ваши познати. Когато ме срещнете с апарата на шия и имате желание, не чакайте да ви предлагам. Просто ми кажете , че искате да ви снимам. Както вече сте прочели, идеята е да видим един на друг усмивките си, и да си повярваме че в Перник живеят красиви и достойни хора.