Всеки иска да направи хубави снимки. Не всеки обаче може. Обикновено се оправдава, че апарата не му е добър. Не трябва да забравяме, че фотоапарата е само предмет. Важни са човешките очи за да видят, сърце за да почуства и мозък за да помисли. Производителите на фотоапаратура се стараят да задоволят изискванията на пазара и произвеждат апарати само за "идиоти". Едно копче и автоматиката прави останалото. Дори и така трябва да си поставим за цел да покажем с техническото средство-фотоапарат това което чувстваме и това което ни вълнува. Когато правим снимки на нашите деца не трябва да забравяме, че трябва да надникнем в техния свят. Не трябва да стоим изправени над тях и да ги "затапваме" с широкоъгълен обектив. Да не забравяме, че те са по-ниски от нас само временно.
В детския ефир
В детския ефирНека да се изравним с тях или дори да застанем по-ниско. Така погледнадати от долу на горе те ще ни разкрият един свят който сме позабравили ,но в някой моменти желаем да си го върнем.
УсмивкаНе е възможно всеки кадър да е сполучлив. Но в една бърза серия от няколко кадъра след като сме заели подходящата позиция можем да постигнем успех.
Сладко и горчиво.Разбира се, трябва ни и малко шанс за да уцелим и нещо интерестно.
Срамежлива усмивка.
Разбира се. Всяко правило си има изключения. Но някой моменти не са за изпускане.
Досадно
А ето какво можем да направим с една банална паспортна снимка.
Трябва ни малко въображение и чувство за самоирония.
В ръцете на художника.
Зъбобол
След ваканцията ми в Чернобил.
Може предварително да го обмислите или да се възползате от случайността и от това.....
да направите това....
или дори, това.
Не е задължително в снимката всичко да е перфектно, но нека да дадем шанс на вроденото ни чувство за естетика.
Можеби понякога можем да направим нещата по-абстрактни и сюреалистични.
Нека да разгледаме обектива на фотоапарата като изразително средство. За детските снимки които правя използвам дългофокусен обектив. Дори и на любителските апарати има копче с W-T. Натиснете до край на Т и се отдалечете от детето. Клекнете и нека апарата да ви доближи до него. Забравете подвикванията "хайде баби, усмихни се", "погледни към чичкото" или "кажи баби ТЕНКЮ". Проявете търпение, мислете, снимайте и пак мислете. За съжаление нямам финансовата възможност да си купя хубав професионален фотоапарат и това с което работя съм го заел от приятели, но хубави снимки могат да се направят с всеки апарат. Също така снимките които публикувам в "Усмивки от Перник" не са обработвани по никакъв начин. Това е суров материял. На снимката по-горе е сниман един познат обект с широк обектив.
Същия обект сниман по-от близо пак със същото фокусно растояние -18мм.
А сега със 75мм. Усещате ли разликата ? С две думи,казано най-кратко, когато искаш да покажеш максимално много пространство с един кадър, използваш широк обектив. Когато искаш да отдалечиш задния план от сюжетно важният обект в кадъра отново използваш широк обектив или натискаш до край на W. Когато искаш да приближиш задният план до средния или близкия, ако има такива в кадъра използваш дълъг обектив и затваряш блендата. Ако искаш да размажеш задния план и по този начин да акцентираш върху сюжетно важната част от кадъра, така че нищо да не разсейва окото на наблюдателя, използваш отново дълъг обектив но отваряш блендата.
Нека го кажем с метафора, широкия обектив е окото на жабата, а дългия на орела.
За сега толкова. Ако, има нещо което бихте искали да споделите или да коментирате ще се радвам да го направите. Ако искате да се свържете лично с мен може да използвате адрес
ivopuh@abv.bg
Срамежлива усмивка.Разбира се. Всяко правило си има изключения. Но някой моменти не са за изпускане.
ДосадноА ето какво можем да направим с една банална паспортна снимка.
Трябва ни малко въображение и чувство за самоирония.
В ръцете на художника.
Зъбобол
След ваканцията ми в Чернобил.
Може предварително да го обмислите или да се възползате от случайността и от това.....
да направите това....
или дори, това.
Не е задължително в снимката всичко да е перфектно, но нека да дадем шанс на вроденото ни чувство за естетика.
Можеби понякога можем да направим нещата по-абстрактни и сюреалистични.
Нека да разгледаме обектива на фотоапарата като изразително средство. За детските снимки които правя използвам дългофокусен обектив. Дори и на любителските апарати има копче с W-T. Натиснете до край на Т и се отдалечете от детето. Клекнете и нека апарата да ви доближи до него. Забравете подвикванията "хайде баби, усмихни се", "погледни към чичкото" или "кажи баби ТЕНКЮ". Проявете търпение, мислете, снимайте и пак мислете. За съжаление нямам финансовата възможност да си купя хубав професионален фотоапарат и това с което работя съм го заел от приятели, но хубави снимки могат да се направят с всеки апарат. Също така снимките които публикувам в "Усмивки от Перник" не са обработвани по никакъв начин. Това е суров материял. На снимката по-горе е сниман един познат обект с широк обектив.
Същия обект сниман по-от близо пак със същото фокусно растояние -18мм.
А сега със 75мм. Усещате ли разликата ? С две думи,казано най-кратко, когато искаш да покажеш максимално много пространство с един кадър, използваш широк обектив. Когато искаш да отдалечиш задния план от сюжетно важният обект в кадъра отново използваш широк обектив или натискаш до край на W. Когато искаш да приближиш задният план до средния или близкия, ако има такива в кадъра използваш дълъг обектив и затваряш блендата. Ако искаш да размажеш задния план и по този начин да акцентираш върху сюжетно важната част от кадъра, така че нищо да не разсейва окото на наблюдателя, използваш отново дълъг обектив но отваряш блендата.Нека го кажем с метафора, широкия обектив е окото на жабата, а дългия на орела.
За сега толкова. Ако, има нещо което бихте искали да споделите или да коментирате ще се радвам да го направите. Ако искате да се свържете лично с мен може да използвате адрес
ivopuh@abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар