За теб Сънароднице

Замислям се, какво правя като снимам детските усмивки и влюбените хора ? Всъшност съхранявам частица от един Дар сътворен от Теб мила Сънароднице. Ти обичаш, раждаш, закриляш. Искам да ти подаря едно стихотворение което деситилетия съм споделял само с обичаните от мен жени. Дано ти хареса. Говори, говори, говори,

как жадно всеки звук ще изпия

и с търсещи устни, твоите устни добри
с любов ще открия.

Промълви, промълви, промълви,

една дума със нежност, която

есента да превърне

за минута дори

в слънчево, приказно лято.

Замълчи, замълчи, замълчи,

нека да чуя това мило сърце

как плахо тупти

и в тишината зове,

и в миг ще съм в теб

и ти ще си в мен

ще те галя със дъх

ще те милвам с ръце.

Полети,полети,полети,

с този трепет на птица красива

всяка целувка

стократно върни

след всяка милувка, бъди по-щастлива.

И вземи, запази,запази,

от сърцето вземи ми частица

приласкай, приюти, приюти,

уморената в полета птица.

И заспи, мила, заспи

нека луната свенливо наднича

и със сребро да покрие косите ти,

пак аз ще съм този

който съня ти закриля

и нежно обича.

Надявам се стихотворението да те е развълнувало. Ако, е така накарай любимия до теб мъж да ти го прочете на глас. После го люби и вземи частица от сърцето му. Роди му дете.

За него няма да има по-върховно щастие да те закриля дори когато времето посребри косите ти.